Светилището е открито през 2020 г. Според Роман Иванов, кмет на село Ослен Криводол, в района на което се намира, проучване на обекта е направено през март 2020 г. от Георги Ганецовски – археолог и директор на Регионалния исторически музей във Враца, и от изследователката на руни Мила Салахи в края на август с.г. Кметът разказва, че този район, наречен Пещта, е познат от много години на хората от селото. В района около него по това време животните са били водени на паша. През януари 2020 г. младо семейство от селото завело него и съпругата му да разгледат района. Разхождайки се, били впечатлени от странно оформени кръстове в скалите, различни резби и други форми, които не са резултат на ерозия или излагане на вятър и вода. През февруари снимали обектите и потърсили Георги Ганецки, който проявил голям интерес, когато видял снимките. В началото на март той и неговият колега посетили района за първи път и открили изображението на жена и мъж на скалата. Започнали разчистване на района и постепенно се появили множество нови изображения и руни. Тогава археолозите казали, че това е древно светилище, което покрива голям aреал. М. Салахи също споделя мнението, че това е уникален комплекс от скални култове, като според нея е от най-малко 13 хил. години пр.н.е. Тази датировка се основава на знаците, които е разчела. М. Салахи успяла да направи план за светилище въз основа на текстовете, открити на място. Според плана тя дори установила наличието на кромлех като част от комплекса, чието местоположение все още се пази в тайна.
Тракийският светилищен комплекс е бил използван за тайнства и различни ритуали. Извършени са първоначалните разкопки и документация на комплекса, предстоят допълнителни археологически дейности. В района има и няколко ограбени тракийски могили. Оказва се, че става въпрос за цялостен комплекс сред живописното място, разположен на скален хребет край не много голяма долинка, където върху скали са гравирани рисунки, образи, графити, при някои с астрономически или географски символи. Най-отличими са мъжките и женските образи. Богинята-майка е в детеродна позиция, което е изненадващо. Всички те са свързани с природните ресурси – най-вече пресъхналия скален водопад, под който е имало олтар. Подобни неща могат да се видят в Южна България, напр. в комплекса Бегликташ. Според Георги Ганецовски могат да се видят писмени знаци, които тепърва ще бъдат разчитани.