Събитие "Видовдански дни"

Видовдан е неподвижен религиозен празник, признат от Сръбската православна църква (15 юни по юлианския календар, 28 юни според григорианския календар) и Българската православна църква и е един от най-големите сръбски празници. Сред сърбите е известен като Видовдан, а сред българите Видовден или Видов ден.

Значението на Видовдан за сръбския народ произтича от историческите събития, свързани с тази дата. Най-значимата от всички е битката при Косово, смъртта на княз Лазар (1371-1389) и т. нар. Падение на Сръбската империя, така че на този ден, в допълнение към св. Амос, от началото на 20-ти век се чества църковният празник на Светия великомъченик княз Лазар и светите сръбски мъченици.

Видовдан е Ден на траур, така че сръбският народ е запазил обичая да не танцува или пее в този ден и да спира всички големи бизнеси. На Видовдан в църквите се извършват панихиди за всички загинали във войните. Видовдан е национален празник в Република Сърбия. Той е отбелязан в труда, в памет на битката за Косово, която се е състояла на 28 юни 1389 г., тоест на 15 юни, по стария календар, в Газиместан и представлява паметта на загиналите във всички войни. Според традицията на църквата, в навечерието на битките в Косово ангелът Господен се явява на княз Лазар и думите му са записани от един народен поет "Кое царство ще изберете, земно или небесно?"

На мястото на битката при Газиместан има червен косовски божур като ендемичен вид. Според народното поверие в полунощ във Видовдан реките се зачервяват и текат нагоре по течението. Има няколко версии за произхода на народното име за този празник, но нито една от тях не е доказана или потвърдена. Според едни, този празник е продължение на честването на славянското езическо божество Световид, който е бил богът на изобилието и войната и който може да е бил сръбският върховен бог. Според друга интерпретация, уважението към Свети Вид е донесено от тях от германските католически рудни сакси и техният светец е адаптиран към местното население. Това тълкуване може лесно да бъде опровергано, ако вземем предвид, че този празник е известен и сред българите, въпреки че България никога не е била под влиянието на Римокатолическата църква, също, св. Вида не бива да се свързва изключително с римокатолицизма, е раннохристиянски светец, който е бил уважаван още преди разделянето на християните на православни и католици. Трябва обаче да се има предвид, че в Полябле, където Световид също е на почит, неговите светилища са заменени от църкви, посветени на Свети Вит, което предполага, че култът към поклонението на старославянското езическо божество Световид е заменен от култа към Свети Вит (т.е. при западните славяни култът към Свети Вит, а при южните славяни култът към Свети Вид).

Сред сърбите и българите, които, въпреки че признават св. Вида, като раннохристиянски светец, този ден се зачита по-скоро като национален празник Видовдан. Може би най-близо до истината е, че сред троянците Вид е бил част от първоначалната Света Троица.