Според устната традиция и историята на по-старите местни жители, църквата „Свети Илия“ в Какапун е била манастирска църква, най-старата и най-уважаваната в тази област. Построена е от семейство Неманич през 13-ти век като част от голям манастирски комплекс с много квартири, трапезарии, кули и камбанарии, тъй като е била на път за Хиландар.
Църквата е построена с малка входна врата, така че всеки да трябва да се поклони, когато влезе в светинята. Турците не са го унищожили, защото според преданието те са се страхували от Свети Илия като пророк и светец. Вътрешността на църквата, всичките й стени и сводове са изписани. Стенописите са частично повредени, особено в долните зони, но тяхното разположение може да бъде напълно установено. Според оформлението си, иконографските особености и художествените качества картината не излиза извън рамките на сръбската живопис от първите десетилетия на 17 век, рисуването на невежи и полуграмотни художници. Фактът, че стенописите в манастира са характерни за началото на 17 век, когато той е бил възстановен от местните селяни и техните съветници, може да бъде потвърден допълнително от частично четлив надпис на основателя. Този надпис се намира от западната страна на архитрава над входната врата от притвора към църквата, където на четвъртия ред ясно се чете думата Презвитер. Проблемът е в освещаването на манастирския храм по това време, защото на фасадата, където обикновено се изобразява светецът, на когото е посветен храмът, има сцена на Възкресение Христово и това не може да става и дума за храма Слава. Според традиция, записана през 1908 г., манастирът е реновиран около 1828 г. и е осветен на св. Илия. Възстановен е от свещеник Стефан. В допълнение към манастирската църква е построена и общежитие. За съжаление, общежитието се срути под порива на времето. Старото общежитие беше дълго 30 метра и се състоеше от партер и първи етаж с камбанария.
От 2003 г., когато манастирът е реновиран, е построена нова резиденция. Според легендата близък хълм се срутил върху църквата, така че манастирът бил погребан под земята, вероятно за поне 100 години. Тогава светилището е открито от стадо говеда, които пасат в района. В най-новата история манастирът Свети Илия в Какапун е бил без монаси повече от сто години. Манастирският имот през 1889 г. свидетелства за голямата му бедност. Състои се само от седем хектара обработваема земя и 38 хектара гора. През май 2018 г. се случи голяма катастрофа. Манастирското общежитие изгоря при голям пожар, но благодарение на присъствието на хората, които бяха на място след светата литургия, бе избегната катастрофа и само покривът и определени части от общежитието бяха изгубени при пожар. За съжаление цялата работилница с инструменти, от която се изработват свещи за епархията, икони и други подобни, беше унищожена в огъня.