Крепост "Марково кале"

Няма надеждни данни, които да показват времето на построяване на крепостта. Укреплението най-вероятно е построено още преди най-ранното споменаване на Враня, но е сигурно, че е съществувало през Средновековието. Основите, върху които е построена, датират от периода на император Юстиниан, VI век, и се предполага, че крепостта е достигнала своя пълен блясък през XIII век. В турските официални преброявания то се нарича кале-и Иврания, което означава крепостта Враня.

Според народните предания крепостта е била градът на Марко Кралевич, след което е кръстена на града на Марко или Марково кале. Легендата разказва, че националният герой Марко Кралевич е останал в този замък и смело го е защитил от турците. Когато Марко се оттеглил от турците, той скочил с коня си Шарац до източната планина Плячковица (плаче на сръбски). Отпечатъкът от огромното му копито останал в скалата, от която той скочил, а планината получава името си, защото Марко "плака там". Оттам Марко се преместил на западната планина Крстиловица (кръст на сръбски), където направил кръстен знак.

Марково кале има неправилна, удължена триъгълна основа, продиктувана от самата конфигурация на терена. Формата на билото и релефът на терена също повлияват на отбранителните решения. От западната страна има стръмна скала, така че не е необходима допълнителна защита. От другата страна са издигнати стени с дебелина 2 м. Външната част на укрепленията е изградена от трошен камък, а вътрешната е запълнена с развалини и варов разтвор. Валите са с пешеходни пътеки и парапети. В южния вал е бил главният вход с рампа за достъп. На сблъсъка на южния и източния вал е имало ъглова кула и тъй като достъпът до платото е бил от източната страна, дължината на укрепленията е била около 50 метра. В северния край е имало квадратна кула. От северната страна, в укреплението, което затваря платото, има порта, която води към река Девотинска. Вътрешността на града е разделена на горно и долно - жилищно плато. На горното плато са открити останки от кула от вътрешната страна на укрепленията, две цистерни с филтърни кладенци - едната кръгла, а другата ромбовидна в основата, и три помещения с по-малки размери, вероятно използвани за жилища. В долното жилищно плато е открито по-малко помещение с квадратна основа, а в центъра останки от църква, с основа във формата на свободен кръст с тристранна апсида. Археологическите разкопки преди повече от две и половина десетилетия са извършени в сътрудничество с Института за защита на паметниците на културата от Ниш и Националния музей във Вране. Намереният археологически материал от керамика, метал и стъкло е датиран в периода от 12 до 16 век, докато днешните останки от крепостта датират от края на 14 или началото на 15 век.