Археологически обект Ремезиана

Ремезиана е археологически обект, разположен в Бела Паланка. Принадлежи към категорията паметници на културата от голямо значение, която е вписана в централния регистър през 1988 г. Местният регистър се води от Института за защита на паметниците на културата Ниш.

Ремезиана е била седалището на епископата (седалището на епископ Никита) през 4 век. Обектът се намира във вътрешността на град Бела Паланка, по трасето на древния път Naissus-Serdica, на около 35 км от първия и на около 106 км от втория център. Укрепленията и вътрешността на укреплението са частично проучени. Некрополите са идентифицирани въз основа на случайни находки. В края на 19 и началото на 20 век са извършени незначителни самодейни археологически произведения. Първите разкопки започват през 1956 г., по време на съвременни строителни работи и с прекъсвания и продължават и до днес. Откритите предмети са запазени. По време на работите по Коридор 10 близо до Бела Паланка, селище Цървена река, местност Кладенчище, са открити останките от друга 1700-годишна църква.

На Ремезиана са открити правоъгълно укрепление от римския и ранновизантийския период и многоъгълна кула. Селището вероятно е образувано рано, както сочат епиграфските находки. Статутът на град Ремезиана е даден по времето на Траян. Открити са и останките от базиликата, в западната част на която е имало полукръгла апсида. В близост до базиликата са открити останки от древни сгради. Извън укрепленията е имало трикорабна базилика с баптистерий, вила и некропол. По-старият некропол се намирал северно от града. Северният некропол се намира в близост до селището Дол, на десния бряг на Нишава, където като случайни находки са открити зидани гробове и сводести гробници. Гробницата с ниша, сводест свод и вход от източната страна е открита през 1923 г. Една част от находките, които търсачите са запазили, успяват да бъдат закупени от Националния музей в Белград, два медальона с камеи, злато обеца със син камък, шест изделия от златна верижка, парите на Максимиан Херкулес, две чаши, глинен съд и сребърен бутон. Двата южни некропола датират от края на V век. Най-значими са находките на камеи в златни рамки с орнамент с форма на палма. Камеите са направени от двуслоен камък, сиво-син ахат и белезникав опал. Показана е женска фигура, фини профилни линии, с големи очи и коса, сресани на нисък кок. Според прическата може да се заключи, че това е мода от Антониновия период или от периода на дъщерята на Максимиан Херкулес, съпругата на Константин Фауст, което е посочено от бронзовия медальон от Сирмиум. Според това изображение една жена на възраст между двадесет и тридесет години и епизодична прическа може да бъде датирана на около 320 г., когато според портрети на пари Фауста е изобразена с кок като този. Съдейки по това бижу, човекът, погребан в гробницата, беше високо на социалната стълба. При това място при неизвестни обстоятелства е намерен златен пръстен с надпис fidem constantino. Пръстени от този тип вероятно са били награждавани след превземането на Наис от Константин и превземането на Сердика. Анализът на този "пръстен на лоялност към Константин" датира бижутата в периода от 315 до 317 или 319. Предполага се, че пръстенът е можел да бъде даден на виден императорски служител, който най-вероятно е бил жител на Ремизиана .