Описание
Винарска изба Живкович базира основно производството си на сръбския автохтонен сорт грозде - Prokupac. Prokupac е сръбски автохтонен сорт грозде, който се използва за приготвяне на розе и червени вина, след това за купажиране, както и за производство на лоза и ракия. Prokupac, е сорт на възраст около 1000 години.
Има сведения, които сочат, че този сорт е бил култивиран по времето на цар Лазар. В една от записките на княгиня Милица от 1395 г., която потвърждава, че е дарила лозе на манастира Свети Пантелеймон на Света Гора, е и първото споменаване на славянското име Прокупле, но също така и индикация, че районът е богат на лози, което се потвърждава от множество записи на пътешественици. Смята се, че регионът Топлица по това време е имал около 5000 ха лозя, докато днес е само 765 ха.
Според исторически и археологически източници Жупа заема важно място във вековната традиция на сръбското лозарство и винопроизводство в продължение на повече от 3000 години. В писмени документи за първи път се споменава през 1196 г. в Студенската харта, където е записано, че префектът Стефан Неманя дарява лозарски села в Жупа на манастира Студеница. Някога трите най-големи сръбски манастира Хиландар, Студеница и Жича, са имали собствени лозя и винарски изби в Жупа през цялото Средновековие. Известният сръбски княз Лазар имал избите си в Жупа в полето Крушевица. В продължение на векове виното в Жупа е било знак за сила, богатство, мощ, но и източник на оцеляване. Пиеше се от келтски воини, римски легионери, византийски стратези, сръбски префекти и императори, епископи и архиепископи и дори турски бейове. Прокупак е наричан „Цар на енорията “, защото по някакъв начин той е станал и оцелял там. Исторически по времето на най-голямата си слава сортът е бил сред най-разпространените в като червен сорт, но също така и в по-големи региони на България. По времето, когато е било заплашено от изчезване, то е било най-вече в Жупа и донякъде към Смедерево, докато през последните години се засажда все повече и повече в област Топлица и се разпространява от Жупа до Смедеревските лозя, но също и на изток и на юг от Сърбия. Той присъства в Косово и Метохия, а на места и във Войводина.