Традиционен празник Сурва (Брезнишко)

Обредното маскиране е характерно за цял свят, в България това са ритуалите на кукерите/сурвакарите. В Пернишко традицията на Сурова е запазена в относително автентичен вид. Ритуалът се изпълнява на 13 и 14 януари – Нова година по стар стил. Има данни, че до към средата на ХХ век са се маскирали само неженените мъже в селото, но след модернизационните промени и обезлюдяването на селата постепенно всички мъже се включват. По време на социализма – както повечето елементи на традиционната култура – Сурова претърпява промени, свързани с нейното естетизиране и включването й в детския ученически репертоар. Формират се множество детски групи, а маските и костюмите се опростяват.
За да достигне до повече хора, от 2004 г. след празника Сурва в селата, сурвакарите идват в Брезник и участват в Сурвакарски фестивал. Този празник е сравнително близък до традицията.
От 2015 г. традицията Сурова е включена в Листата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
Въпреки някои значими от гледна точка на ритуала промени, традицията на обредното маскиране Сурова е запазена без прекъсване в десетки села в Пернишко, Брезнишко, Радомирско и Ковачевско. Въпреки че селата са силно обезлюдени, в дните около Сурова местните се прибират дори и от чужбина, за да се включат в ритуала. Костюмите са разнообразни, предимно от животински кожи или текстилни ресни, характерни са големите чанове (звънци), които се опасват около кръста. В някои села (напр. Ярджиловци) маските достигат до 3 м. и се носят на специални стойки. Маските са изработвани от самите участници и се предават и доразвиват в рода. Към групата маскирани сурвакари се движат и други ритуални образи – младоженци, свещеник, мечкар с мечка и др. Групата се ръководи от т.нар. бюлюкбашия, който обикновено е облечен в старинни военни дрехи и носи сабя. Той определя ритъма на движение. Във всяка група участват между 50 и 100 души.