Крепост "Соко Град"

Крепостта е основана през 6-ти век по времето на източноримския император Юстиниан I, с цел предотвратяване на нашествията на панонските авари и славяни на Балканския полуостров. Изследванията показват, че по това време Сокоград е бил и военен контролно-пропускателен пункт и място за настаняване на конвои, движещи се от Европа към Азия. През XI век Сокоград се споменава за първи път в писмен документ, след това е завладян от Стефан Неманя през 1172 г. и оттогава Сокоград е част от сръбската средновековна държава. Сокоград се споменава и в биографиите на деспотите Стефан Лазаревич и Константин Философ. В началото на XV век Сокоград е окупиран от турците. Синът на Баязит, султан Муса, по-известен като Муса Кеседжия, потушава бунта на Хамуз бей от Сокол и Свърлиг, който след това управлява Сокоград през 1413 г. Хамуз бей е заловен и екзекутиран, а местното население е изселено. След турците през 1689 г. Сокоград е превзет заедно от сърби и австрийци, а след това в средата на 18 век е временно окупиран от австрийци. Сокоград за кратко е окупиран от хайдука Велко Петрович през 1808 г.

След това Сокоград е изоставен и остават само руини като истирически паметник, носещ духа на древните времена.