Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец"

Сведения за ранното съществуване на Бистрешкия манастир се намират в скалните надписи над самата обител. В тях се говори за основаване или възстановяване на манастира през 1544 г. от Димитър Дубов. След пълното разчитане на текста се предполага, че това е дарителят на манастира. Над манастира, разположена върху отвесна скала, се намира и пещерата „Постницата“, която е най – старата част от него. Според легендата в нея е живял четиридесет дни в пост и молитви най-почитаният български светец - Св. Иван Рилски, на чието име е наречен по-късно и самия манастир.

По време на османско робство светата обител е била убежище и за хайдути, поради което на два пъти е била разрушавана, но впоследствие е възстановена наново. Последното обновление на манастира е през 1867 г. по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894 г. - 1928 г. по недостатъчно изяснени причини е напуснат от монасите си и оттогава се нарича „Иван Пусти“, а през 1928 г. е осветен с ново име – „Св. Иван Рилски“. Среща се и името „Иван Касинец“, което произлиза от името на намиращата се в близост местност Касината.

След 1990 г. иманяри прокопават всичко в търсене на злато, разрушават олтара и стенописите, и изнасят цялата църковна утвар. Разрушени са магерницата и водопровода.

След  десетки години на забвение през септември 2008 г. скалният манастир „Св. Иван Рилски”, известен като „Св. Иван Пусти“ е възстановен в сегашния си вид. До него се стига по асфалтиран път.

От стария манастирски комплекс най-добре е запазена църквата „Св. Йоан Богослов“, датираща от XVI век и няколко скални манастира. Църквата е еднокорабна, триабсидна сграда, с купол върху висок цилиндричен барабан и една голяма и две малки олтарни апсиди. В нея има два слоя стенописи. По старите са от XVI – XVII век. Запазен е и дърворезбения иконостас, изработен през 1820 г. от тревненския майстор Петър Миньов. Смята се, че същия майстор е автор и на част от иконите в храма. В манастира е имало килийно училище и златарска работилница за църковна утвар и накити, от която произхожда известният напрестолен дърворезбен кръст, изработен през 1611 г.

Южно от манастирската църква има неголяма висока пещера. Предполага се, че е била обитавана още по времето на траките и в нея е имало тракийско светилище. Върху една от стените на пещерата на височина около 7 метра има скални стенописи. Изобразени са 5 сцени от житието на Св. Димитър и образите на Иван Рилски и Иван Богослов По цялото протежение на стенописите има текст със славянски букви.