Традиционно ножарство

Община Костенец има богато историческо минало. В землището на едноименното село са намерени останки от бронзовата епоха. Но множеството исторически свидетелства, останки и предмети показват също тракийско, римско и византийско наследство. Според местна легенда летният дворец на Аарон, братът на Самуил, чиято майка била от Костенец, се намирал южно от м. Миликини ниви в Костенецкия балкан. Непосредствено до селото се намира и крепостта „Траянови врата“, която е изиграла решаваща роля през Средновековието. Има и множество останки от древни храмове, тракийски гробници, крепости, манастири и други сгради.

Традиционно населението на Костенец се е занимавало основно с добив на желязо. Според предание, в селото са се произвеждали 40 вида ножове. В околностите е имало 11 мадани. Същевременно бързо се развива абаджийство, кожарство, тъкачество и т.н. До Съединението Костенец е бил важна точка на пътя между Княжество България и Източна Румелия. След Освобождението през района преминава първата железопътна линия.

И днес в село Костенец има железарски и дърводелски работилници, както и майстори на сувенири. Колко са ножарските работилници в селото? Някои смятат, че са десетина, според други – над двадесет, а според трети са дори над 40.

Всяка година на 18 януари, Атанасовден, след църковната служба, ножарите отбелязват деня на своя патрон и занаят.

Клиентите често идват в селото, за да си купят ножове за подаръци. Търсят се хубави, по-скъпи модели. Има и поверие, че нож не се подарява. Подариш ли нож на близък човек, прекъсваш приятелството с него. Затова ножът трябва да бъде платен и то с желязна пара, с монета.