Църква "Света Троица"

Църквата "Света Троица" в Извор е една от 37-те църкви на Вранската епархия. Днес църквата е изоставена, както и село Извор, което според преброяването от 2011 г. има само 61 жители. Енорийският свещеник от близкия Босилеград я посещава само за празника Света Троица.

Църквата се намира на четири километра североизточно от град Босилеград, по протежение на границата с Република България, в подножието на връх Рудина. От всички страни граничи с планини. Църквата е построена в периода от 1834 до 1836 г. Част от архива е изгорен през 1919 г. от българите, част е разграбена по време и след Втората световна война. По време на комунистическата ера от 50-те години на миналия век, някои от външните стенописи са боядисани. Когато тогавашният командир на военната караула ослепява в непосредствена близост до църквата, е забранено да се рисуват икони по негова заповед и след това унищожаването на сексуалните икони е спряно.

Църквата "Света Троица" е една от най-големите църкви в Южна Сърбия. Тази внушителна православна църква е построена между 1834-1836. Историята за получаване на разрешение за строежа на храма от турската порта е свързана с изграждането на този храм. По искане на местните жители да построят църква, турските власти се съгласяват, разбира се, с насмешка, да се построи храм, чиято повърхност ще бъде като кожата на най-големия бик. Находчивите местни жители нарязват кожата на тънки ивици и по този начин създават повърхността на най-големия храм в южната част на Сърбия.

Днес църквата „Света Троица“ обхваща 800 м2. Началото на образованието в тази област също е свързано с изграждането на този храм. В самия двор на църквата има сграда, която официално е първата образователна институция в този район. Църквата представлява еднокорабна сграда с отворен притвор на запад и абсида на изток. Вътрешната повърхност на църквата е 760 квадратни метра, а външната 820 квадратни метра. Църквата има купол над притвора, в който е поставена камбаната. Интериорът на храма е много красив с внушителна иконография и стенописи, изрисувани със стени и фасада. Нарисуван е от най-добрите зографи от 19 век Георги Димитров и след това негови ученици. През 2013 г. започва обширна работа по рехабилитацията на църквата със съвместното сътрудничество между сръбските и българските власти.