Вековни секвои на Ючбунар

Секвоята не е характерна за Европа, внесена е в България в края на ХІХ век. Лесовъдът Йордан Митрев засажда в местността Ючбунар до с. Богослов три секвои, донесени от Северна Америка. Негов паметник стои близо до горичката, редом с паметната плоча за първите туристи в Кюстендил. Секвоите са тясно свързани с историята на туристическото движения в града и традиционно са част от отбелязването на годишнини от първия туристически поход през 1914 г. Същата година са засадени още 4 секвои. През 1898 г. първите три дървета са обявени за природна забележителност.

Секвоите са най-големият растителен вид в света – гигантски дървета, които могат да живеят и растат десетки векове. В България всички секвои са донесени през ХІХ – ХХ век, не са местни.

В местостта Ючбунар до с. Богослов, общ. Кюстендил, е изградена горичка от секвои, сред които особен означими са трите дървета секвоя гигантеа, посадени още през 1890 г. от местен залесител. Вече са на над 130 г. и са високи над 30 м. Обиколката на всяко дърво е между 8 и 9 м. От семена са отгледани и засадени още стотина дървета и така те формират единствената гора от секвои в България.